История |
Велинград е разположен в центъра на Чепинската котловина , в най-хубавата част на Западните Родопи. Легендите разказват , че по тези земи някога е живял Орфей. Предания твърдят,че този родопски край е дал титаничната сила на Спартак- водачът на въстаналите роби в древния Рим. Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинския край е обитаван от тракийски племена през 5-ти и 6-ти век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси - открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидит: “Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионисий. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития. Още по-важен бил храмът на Дионисий в Родопите, където ходели Александър Македонски и бащата на Октавиан Август, за да им гадаят за изхода на походите им срещу траките. От траките са останали 7 надгробни могили в Баташкото блато /сега дъно на езеро/ и 2 могили в местността “Юндола”. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността “Печковец”, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места. През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите “Биволичино дере” и “Ремово”. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т. н В началото на VI век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Дринов тук е живяло племето “драговичи”. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По късно към славяните се прибавили и българите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при хан Маломир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите й цялата родопска област. За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления в местността “Стража” – на 2.5 км източно от града в местността “Градот” – на 2 км северно от Велинград. Информацията е предоставена с любезното съдействие на www.velingrad.bg
|